В края на седмицата ще се наложи да уважа с присъствието си моя много добра приятелка. За целта трябва да съм официално облечен и разбира се да нося цветя. Почнах да разглеждам какво имам в гардероба си. Замислих се, че тя ме е виждала с всичко, което имам и реших да си купя нещо ново. Мои познати ми бяха казали за откриването на нов магазин и аз реших да го посетя с идеята да си намеря нещо, което го няма на други места. Влизам в магазина, а той ми се стори толкова тъмен и мрачен от вътре. Посрещнаха ме млади, привлекателни жени облечени в еднакви костюми в тъмен цвят (пола, риза и сако в магазина има климатик и е хладничко). Една от дамите остана с мен и почна да ми показва различни модели ризи, а по късно и панталони. Докато мерех ризите забелязах, че тя започва все повече да се усмихва и да ми пуска странни погледи. Замислих се да не съм се уцапал някъде или да ми е разрошена косата, а последното не може да стане защото съм късо постриган. В един момент неиздържах и я попитах на какво се дължи тази усмивка, а тя се позамисли и ми каза името на известна дискотека. Аз се зачудих и се вгледах в нея, в лицето, и в косата и. Тогава видях малката татуировка на врата и, която едвам се забелязваше малко симпатично цвете и си спомних. Преди месец бяхме изкарали една страхотна вечер в дискотека продължила в необвързващ секс. Извиних се за това, че не съм я познал, поговорихме и се уговорихме да се видим пак. Купих си много красива тъмно червена риза и черен панталон, а с букета с рози мисля че се представих отлично. Но да се върнем на това как не съм я познал, жена с която съм бил, може и тъмнината да е помогнала или алкохола , но аз не пия много. Като се замисля единственната причина е начина на обличане и държане на работното място. Там понякога се налага да сме по различни, да се държим по друг начин в сравнение с това, което сме в свободното си време.
септември 13, 2008 в 6:40 pm |
Съгласен съм с теб. Човек не трябва да се променя на работното място, но понякога се налага. В такива случаи не зависи само от теб и това, което ти искаш, а от политиката на фирмата и техните изисквания.
септември 13, 2008 в 6:33 pm |
Мисля, че човек трябва да е такъв, какъвто си е било то на работа или извън нея.
септември 14, 2008 в 3:38 am |
В случая момата си е била тя. Когато те е видяла и те е познала е почнала да щрака с клепки
Значи пак си е същата и е дала да се разбере,че те помни и иска и ти да се сетиш за нея, да я погледнеш не кат омомичето на смяна в магазина, а като момичето от дискотеката 
Можеше просто да се направи на чук и ти изобщо да не напишеш този пост, защотот нищо нямаше да си забелязал 
септември 14, 2008 в 8:32 am |
Ако не беше почнала, както ти казваш „да щрака с клепачи“ със сигурност нямаше да я позная.