Понякога се налага да излъжем или да премълчим истината, което в повечето случаи е почти едно и също. В много случаи го правим за лична облага, като тогава мислим егоистично само за себе си. Не ни интересува, че по този начин предаваме и нараняваме някого. Има случаи в които човек лъже за да не нарани някого, когото харесва и обича. Да му даде шанс да намери щастието си без да му пречи и да го обременява с ненужни мисли. В такива случаи се замисляме дали постъпваме правилно въпреки, че губещият в този случай сме ние. Но за нас по-важно е любимия човек да е щаслив, да се чувства добре и да му дадем шанс да намери нещо по добро за себе си. С тази лъжа може би доказваме, че сме истински влюбени, защото за нас винаги по-важен е любимия човек. А на вас налага ли ви се да лъжете понякога?
септември 17, 2008 в 2:53 pm |
Във връзка с тази публикация искам да благодаря на Ивката за помоща! Имаш си готино блогче.
септември 19, 2008 в 7:22 am |
Ами аз скоро в първия ми блог точно това дискутирах.. на менми е много по-лесно да казвам истината.. един конкретен случай се сещам, когато изрекох лъжа именно за да не нараня, защото си знаех стоката и по-добре беше да се изкарам гадна, отколкото наистина да бъда. Но като цяло, аз не лъжа, ама хич, това мноого ме затормозява, ако лъжа е зя накакви откровено дребни неща и глупости, които никого не засягат. Примерно да се съглася с някое дете, че слънцето е синьо
Пък и лъжите много завличат, привидно изглеждат лесни, а всъщност.. таралеж в гащите.
септември 19, 2008 в 11:08 am |
Че то слънцето си е синьо.
Съгласен съм, че лъжата си е както ти каза „таралеж в гащите“, но има хора непокисти на които не им пука, а може би и не чувстват нищо.
септември 19, 2008 в 7:10 pm |
Ами то си е до човека, на мен ми е много по-лесно да кажа истината, иначе то една лъжа повлича друга и после трета и накрая им изгубваш края и все те хващат в крачка.. бе защо му е на човек такава напаст
септември 19, 2008 в 7:46 pm |
Истината понякога боли повече от лъжата. Когато казваме истината можем да нараним повече от случаите в които я спестяваме. Но спестяването на истината си е пак лъжа, така че всеки сам решава.
септември 20, 2008 в 12:41 am |
E… виж за спестяване на истина… това го правя, случвало се е. Сещам се и че много добре лъжа
Но само когато 5 минути след това ще кажа истината. Относно това, че истината боли повече от лъжатане съммного съгласна. Лъжата е като бумеранг и за този, който лъже и за този, който е излъган. И все пак зависи от ситуацията, но в болшинството от ситуациите съм с две ръце за истината
септември 21, 2008 в 8:18 am |
Зависи от това човекът, който лъже дали има съзнание. Ако няма съзнание, няма да усети нищо и няма да се почувства виновен, тоест няма да му проличи. В такъв случай човекът, когото е излъгал може и да не разбере ако не му каже някой.
септември 22, 2008 в 12:44 am |
Абе то и да му каже някой – файда
Дреме му на този безсъвестния. На някои им изнася лъжата, на други истината и за един лъжата е истина, за друг – обратното. Човек предъвква нещата през своите си истини и лъжи и тогава.. става една…