Коментари на: Почувства ли любовта през живота си?

От: фил

фил — Mon, 22 Dec 2008 16:55:45 +0000

keklanka
Значи ти даваш и не изискваш, чак когато видип, че не дават изискваш.
А замилала ли си се, че даваш нещо на човека срещу теб и той не го иска, а му липсва нещо котето не му даваш и той се опитва да го изиска.

От: albi

albi — Tue, 23 Sep 2008 10:54:35 +0000

Усещането, че човек е влюбен е идеално. Тръпката, която се изпитва с любимия човек. Но накрая всичко се разваля и незнам вече и не вярвам…

От: deni4ero

deni4ero — Sun, 21 Sep 2008 13:34:02 +0000

все още съм в нея …

От: RMPG

RMPG — Sun, 21 Sep 2008 02:37:22 +0000

Почувствах я, сега я чакам пак…

От: keklanka

keklanka — Fri, 19 Sep 2008 21:53:23 +0000

Ами да, мисля, че само приятелски го обичам и този тип обич я поставям по-високо от прословутата любов. И сближа ли се много с някой не обичам да го слягам в графа къв връзка от тип „my love“. Приемам враждебно опитите на някого да се приближи към мен, защото до голяма степен това е свързано с изисквания да ме притежават, да ми се налагат, да неме оставят да си дишам, едва ли не искат мен. Хората сме егоисти в това отношение. Аз обичам да давам и то много да давам, но не и да го изискват от мен, щото тогава едни червеи почват да ме ядат… А аз също изисквам, но е тогава, когато видя, че няма ответност на моето даване.
Относно отказването от любовта… знам го живота какви майтапи си прави с нас, често и не особено весели. И аз ти пожелавам да я срещнеш четвъртата любов и да се застопорите Четири и две са ми любими числа Хе-хе, сега се сещам, че беба е родена на 24 число.

От: anyminute

anyminute — Fri, 19 Sep 2008 17:09:24 +0000

Този твой приятел само по приятелски ли го обичаш или има и нещо повече от твоя страна? И защо трудно можеш да повярваш, че някой изпитва чувства към теб? И кое е това нещо, което си мислиш, че иска да те „прецака“? Не трябва да се отказваме от любовта все пак не се знае, кога ще я срещнем. Пожелавам ти да е скоро!

От: keklanka

keklanka — Fri, 19 Sep 2008 16:22:16 +0000

Аааабе.. да не си кривя душата, аз съм такъв тип,че този, с който съм трябва непрекъснато да ми обръща внимание, като не съм център на внимание за мъжа до мен, както той е за мен… ма много дразни бе! А аз пък много съм чувствителна на тази тема и хващам отклоненията още в зародиш.. хващах де Иначе съм съгласна с объркването и илюзията.. и с това,че престават да търсят. И за примирението съм съгласна, но понякога жените имат такива принципи, които никое примирение не може да примири. При мен например това се оказа детето ми. Бях готова, дори се бях почти примирила със съдбата си, но с тази на детето си не пощях да се примиря… ей там от примирението нема нужда. Относно любовта, аз лично не вярвам в нея, не и че на мен ми е писана. Много повече за мен означава любовта към детето и тази към истинските приятели. И сега имам един много добър приятел, който преди време поиска и нещо повече.. е аз толкова много го обичах и обичам, че такова нещо не пожелах да му причиня Аз не само,че не вярвам в любовта, но и трудно мога да повярвам,че някой я изпитва към мен, по-скоро си мисля,че нещо иска да ме прецака…
Абе няма ли държавата най-сетне да си изпрати жителите на психолог… гледай ти как сме я закъсали

От: anyminute

anyminute — Fri, 19 Sep 2008 08:45:51 +0000

Аз мисля, че жените са по-влюбчиви от мъжете. Но може би жените понякога бъркат това чувство с желанието за имтимност и усещането, което изпитват, когато някой има обръща внимание. В много случаи жените, които не са намерили (срещнали) любовта се примиряват с това, вместо да продължат да я търсят.

От: keklanka

keklanka — Fri, 19 Sep 2008 04:37:42 +0000

Аз вече не съм сигурна почувствала ли съм я… повечето ми любови са били все някакви такива … в началото почват безда съм влюбена, а после до такава степен свиквам с човека и се привързвам към него,че той оставя следа в сърцето ми.. ама не съм се влюбвала. Може би в ученическите си години имах един обект, който доста позаглеждах.. но и до днес не сме говорили А с човекът, който се оказа татко на детето ми.. в него май бях влюбена, поне първата седмица от как се запознахме летяхме меко казано. После се наложи да тупна.. след тази една седмица.. а ето ни вече две години, макал и тъкмо разделени. Това между другото ми е най-дългата връзка изобщо и до днес честно казано не вярвам как бих издържала примерно 20 години Струва ми се невъзможно, сегурно защото съм доста противоречива личност. Романтична съм до спукване и в същото време съм тъпкана със скептицизъм и ирония именно към тази лИбофф