About

 

Винаги съм се чудил какво трябва да пише в страницата “About” на даден сайт или блог и доста пъти съм бил изненадван приятно. Тук е мястото, където автора се описва със свои думи, така че четящия да добие представа за него, за начина на живот, работата, свободното време и др. За сега толкова очаквайте продължение…

 

Прод.1 (Не очаквайте много от това прод.1 ) И така докъде бях стигнал май до никъде ама трябва да се продължи поне заради Надето . Преди много време са ме кръстили с името Милен, което като дете не си го харесвах много (предполагам не съм бил единственият), но после поумнях и вече ми звучеше по по-различен начин (детски му глупости). Винаги съм бил тихичък и кротичък, докато не порастнах, но всеки се променя. Като по голяма част от народа  и аз обичам да се забавлявам с приятели ама само понякога, през другото време се налага да се ходи и на работа. Само да допълня, че както много малка част от народа и аз обичам да спортувам, когато имам време (то почти винаги имам време), но за това в следващото продължение…

 

Прод.2 (може и да очаквате нещо, но още не съм решил какво да пиша) Това продължение се осъществява толкова бързо благодарение на  хубавото Наде и нейното “голямо любопитство”. Само да вмъкна, че когато си с жена с голямо любопитсво поне няма да ти е скучно, а скучни жени много. До къде бях стигнал, а да до спорта. Като малък съм учатвал само на три състезания по колоездене и трите съм ги спечелил. От там имам книгите “Патиланско царство”, “Братя Грим” и третата беше за някакви индианци, но не се сещам вече. Само да вметна, че тогава бях 5 годишен, дори ме имаше и във вестника. На 6 години се излъгах и станах първокласник (вместо да си поиграя още една година). В първи клас нямахме спорт, а единствено народни танци, така че се наложи да се запиша. От самото начало танците започнаха много да ми се отдават, но посетих само пет тренировки (май не звучи добре по-добре е репитиции). Причините бяха две: първата причина е, че бях доста добър и ме караха доста често да излизам най-отпред и да показвам, а аз си бях срамежлив; втората причина е отношението на преподавателя към тези, които не се справяха добре, викаше им и понякога ги биеше с дървена показалка. Танците ми харесваха, но преподавателите не и така се отказах, а бях доста добър и бързо схващах новите движения. Когато станах второкласник вече имахме спорт, но за това в следващото продължение…(мисля, че на Надето вече няма да и е “изключително интересно кой съм” жалко,  но все пак ставам  малко без интересен с писането си в тези продължения)