Знаете ли че…

В Монголия любезният човек облизва чинията, от която се е хранел. В монголската палатка всеки гост получава своя собствена чиния – тя често бива пълнена с чай, към който прибавят масло.

  Ескимосите и някои други племена от южните морета изразяват по друг начин благодарността си към хранененето – те се уригват, за да покажат че им е било вкусно.

  Японците считат за любезно по време на хранене оживено да говорят. Така е и при китайците, египтяните и много други народи. Когато нашите предци били деца, обикновено им забранявали да говорят по време на ядене; някои деца в миналия век трябвало да се хранят прави. Днес най-вече французите обичат да говорят, когато се хранят. И поляците правят така, но при тях е нелюбезно да се говори за самата храна или да се показва, че човек е гладен.

  В древен Рим домакинът се чувствал наскърбен, ако гостът не си вземел плодове за дома. За гостите винаги имало имало малки кърпички, в които да завият плодовете за дома си.

  В много страни през древността цифрите имали магическо значение. Хебреи, вавилонци, асирийци и ацтеки възприемали числото седем като свещенно. Седмият син на един седми син трябвало да има свръхестествени сили.

  Египтяните пък вярвали, че котките могат да се връщат девет пъти в живота. Цифрата девет била свещена за тях, защото три пъти съдържа три, а три било свещено число още от най-стари времена. Никой не може с точност да каже защо хората му придавали особено значение.

  За японци и до днес някои числа означават щастие и богатство, а други – загуба и смърт. Това създава големи трудности на телефонните служби, защото никой японец не желае определени числа. Дори когато някой не е суеверен, той се съобразява със суеверни приятели или клиенти. От друга страна, много хора там са готови да платят големи суми за едно щастливо число. Нещастното число често бива давано на чужденци, които нямат такива предразсъдъци.

  И цветовете, също като числата, биват възприемани от някои племена като носещи щастие или нещастие. За индианците от племето Навахо – червеното е лош, а синьото добър цвят. Някои арменски общности обаче категорично отхвърлят синьто. У мохамеданите зеленото е свещен цвят. В някои страни пурпурното дълго било цвят на кралете. За древните гърци червеното било цвят на смъртта. Това разбиране се разпространило и оказало голямо въздействие в Европа. Като знак на скръб към умрелия и до днес се носи черно облекло. В Китай – напротив – бялото е цвят на скръбта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: