Изневярата

 В живота на все повече обвързаните двойки има нещо, което доста често се случва и това е изневярата. На какво се дължи тя и защо се появява? Кой е виновен и каква е причината? Има различни ситуации и всеки си има някакво оправдание. Едни одобряват други не. Изказвания от рода ако ми изневери и аз ще го направя или ако ми изневери и не е имало чувства ще му простяса доста често срещани и чувани. Но въпреки това винаги остава болката и разочарованието. Загубата на доверие в любимия човек от който не си очаквал такава постъпка. Дори и без чувства то си е секс, а ако е заради секса то по добре да се разделят. Ако единия от партньорите не е задоволен и удовлетворен от секса защо е още в тази връска и прибягва до изневери. Все пак секса си е важен за съвместния живот и ако трябва да избираме раздяла (развод) или изневяра (от време на време) кое бихме избрали? Труден въпрос нали, а лесния отговор е изневярата. А защо е така защо избираме по лесното изневярата пред това да си признаем  и всеки да си поеме в своята си посока, където живота му може да е щастлив или да му се случи същата история.

13 Отговора to “Изневярата”

  1. keklanka Says:

    Ами в много семейства, освен изневярата има и друго. Така де, за децата говоря. Зависи от семейството и това какви приоритети си е поставило. Аз съм на мнение, че когато в съвместния живот не върви, тогава и в секса не върви. Има различни видове изневяра. И изказвания от типа, за който говориш – око за око, според мен са ужасно глупави. Трябва да се отчете фактът мъжка и женска изневяра. Често жената изневерява кактос тяло, така и със сърце. Хм.. може би и с мъжа е така, без да си дава сметка. Доста сложен въпрос си засегнал. Но като цяло си прав. Един езвестен философ си го е казал много много простичко – „Там, където не може да обича, човек трябва да отмине!“

  2. anyminute Says:

    Според теб това ли е най-доброто нещо за детето да живее в един искуственно щастлив свят. По-добре е да се разделят вместо насила да се опитват да живеят заедно в един измислен свят. Това дете един ден ще порастне, а как ще се почувства то, както и двамата родители. Може би ще се замислят, но вече ще е отдавна късно. Да има и такива семейства, но и порастналото дете не е очаровано от детството и живота си. Децата забелязват всичко и много пъти се питат къде е бил проблема, дали не са били виновни те за това че родителите им са се държали понякога странно. В такива семейства раздялата е след като децата порастнат.
    Благодаря за коментара!

  3. anyminute Says:

    Доста тежичко е да се издържи с години и наистина зле се отразява на всеки член от тройката както ти написа „мама-аз-тати“. Смела постъпка от твоя страна и се надявам да има хора които да ти помагат и подкрепят. Успех с намирането на истинският мъж на живота ти.

  4. keklanka Says:

    Хихихихи, може би не си ме разбрал. Точно аз няма да седна да защитавам идеята двамата родители да останат заедно само и само да се запази привидната тройка мама-аз-тати. Всъщност кръгчето трябва да е пълно и без пропуски🙂 Аз имам бебе близо на годинка и в момента се разделям с таткото, именно паради причините, които сам си изброил по-горе, още повече,че едва ли можеше да се поддържа изкуствено щастие. Само си помисли, това са години на преструвки и преигравки и примирения с неща, с които човек не се примирява всъщност. Така се мъчат всички… мдам.

  5. albi Says:

    Моето мнение е, че една двойка не трябва да бърза. Първо и двамата да са сигурни дали стават един за друг, дали имат еднакви мнения, дали биха били с човека, когото избират до край и вече ако са сигурни може да имат дете. Просто трябва да се замисли човек за тези неща, няма за какво след това да страда едно невинно дете. Пожелавам на всички да мислят по този начин…

  6. keklanka Says:

    Ами всичко това е много хубаво.. ама понякога става така, че бебето идва преди двамата да се разберат и преди и двамата да бъдат сигурни, а трябва и двамата да искат да се заедно не само единия🙂 И когато бебето се появи в нечие коремче алтернативата пред такава двойка е аборт?! Когато това стане вече нищо не е същото, каквото и да се реши е правилно. Мое мнение. Не всички бебета са планирани, макар че за трябване трябва да бъдат, но практиката друго показва. Тогава рискът бебето да страда си го има, но той рискът си съществува постоянно. Ако обичаш детето си с всички сили и му го показваш, то няма да страда. Относно изневярата в живота ми има един интересен случай. Може да си кажете и за това мнението. Ситуация – с някой си, който не обичаш и се колебаеш дали да не се разделите. Заминаваш някъде за няколко дни. Виждаш се с човек, на когото държиш. Правите секс, макар че за теб това не е просто секс. Та… при това положение изневеряваш ли? И когато си се почувствал супер добре говоря и в емоционален смисъл, трябва ли да съжаляваш? После късаш с въпросния приятел… случката ти е показала,че нямаш работа с него. четири месеца сте разделини и всеки по пътя си. Животът си прави шега и по някакво стечение на обстоятелствата вие отново се събирате. В тъмното както си лежите двамата. Мъжът казва на бременната си вече настоящо-бивша приятелка как много съжалява, ама докато били разделени спал с бившата си. И се чувствал много виновен и като й кажел, се надявал да му олекне. Ще рече, че човекът дори очаква бременлинката да го успокои🙂 И така, не смятате ли,че е супер отвратително някой да направи грешка и да мисли не за човека до себе си, а за собственото си опрощение. Такива неща според мен трябва да си останат скрити, нека който смята, че е грешил да се пържи сам в ада на постъпката си, не да я прехвърля на някой друг. В случая той не е изневерил, но се е почувствал така. Момичето пък баш си е изневерило, защото фактически са имали връзка, докато тя е била с друг.. обаче не чувства никакви угризения. И какво означава изневярата всъщност?! Има една интересна мисъл за гузната съвест, че след като ни е позволила да постъпим еди как си, няма право да ни обвинява за това. А аз разбрах, че моментите, в които човек е щастлив са прекалено малко и когато човек е изпитал щастие, не бива да съжалява. Та до тук с пространствения ми коментар🙂

  7. anyminute Says:

    Казуса ти е доста сложен. Някои неща в него са ми малко странни.

    „Ако обичаш детето си с всички сили и му го показваш, то няма да страда.“ – но винаги нещо ще му липсва мама или тати! Сам родител не може да е пълноценен, а детето ще забележи това и ще страда.

    При условие, че „с някой си, който не обичаш и се колебаеш дали да не се разделите.“ – тогава защо си още с него?

    „и по някакво стечение на обстоятелствата вие отново се събирате.“ – как така ще се съберете отново, заради детето ли?

    В случая мъжа не е изневерил, но се чувства гузен. Интересно е защо жената която е изневерила не се чувства като такава. Според мен тя не е влюбена в него и е с него поради някаква причина за сега неясна за мен.

  8. keklanka Says:

    🙂 То детото ще страда, но ще страда много повече от недостатъчната обич от единият от родителите, която му е давана.

    Защо още си с него? – например защото сам не си сигурен това колебание на какво се дължи. На наистина заминаваща си връзка, или плод на нещо моментно.

    Стечението на обстоятелствата – явно основният довод в случая е появата на дете. Така. и аз съм на мнение,че двама души не бива да се събират заради дете. Обаче… на който не му се е случило не може за знае каква е дилемата, особено, ако единият от двамата постоянно твърди и се опитва да докаже, че е влюбен. Резултатът обикновено е същият, не може само едно дете да сплоти. Обаче.. аз все още мисля,че може🙂 Дори и в двойки, които се обичат, детето освен да сплоти, може да разедини. Особено първото дете.

    Относно изневярата на жената, която недоумяваш, май го обясних🙂 Нейната изневяра доказва на самата нея,че няма работа с мъж, който не обича. Колебанието, за което по-горе споменах просто вече се е превърнало в осъзнато решение. И е ясно,че тя не е била влюбена. Той е бил влююбен и се е почувствал предател.. за това е гузен. Но искам да наблегна на отвратителната постъпка относно признаването на вината си – признава, за да му се прости. За нещо, което нямаше как да се разбере, ако той не беше отворил уста за това. И той обича, но обича егоистично, обича на гърба на тази жена. Защото чрез молбата за прошка той прехвърля собствената си вина и отговорност върху нея. Дано да е ясно.

  9. anyminute Says:

    Вече ми се изясниха нещата. Но аз при условие, че не вярвам в една връзка не бих я подновил отново, дори при наличието на дете. Едно такова продължение е само увеличаване на мъките, което на края ще завърши с раздяла. По-добре е всеки сам да потърси щастието си.

  10. keklanka Says:

    Представи си ситуация… Влюбен си в приятелката си, ама наистина я обичаш и го знаеш и го усещаш и така нататък. Сега, аз да си призная такова нещо не съм минала през него, но това е друга тема. Та знаеш,че тя не те обича, но си държи на теб. Та в един момент тя е бременна от теб. И ти не би ли опитал да я спечелиш и да искаш да опитате пак да сте заедно? Ако ти вярваш в тази връзка и жената, която обичаш чака твоето дете? Би ли я подновил? Може ида не би я подновил, което честно казано е за адмирации, защото се изисква много сила, за да се пребориш със себе си и любовта си. Понякога човек се обърква, понякога дори и сламката е спасителен сал. Понякога наистина е така и аз си мисля, че в един определен момент дори ти бе се изкушил да подновиш такава връзка, и че в един момент колкото и да се знае, че едно дете не е достатъчна причина.. аз пак ще ти кажа. От собствен опит едно дете невероятно, ама невероятно променя хората около себе си, стига дасе вгледат в него. Преди бях доста колеблива нерешителна и несигурна в себе си. Обаче сега ела и гледай. Едно дете е в състояние да те направи направо завършен човек, дори да оставим на страна майчинските чувства, пак казвам стигя да се вгледаш в него. И аз звсе още вярвам,че наличието на дете може да промени двама души, стига и двамата да се вгледат в него🙂 Но детето е друга тема. На мен идеята ми пак казвам е за изневярата и кога всъщност човек изневерява. Когато човек обича някого независимо дали има връзка с него, всяко залитане към друг човек е изневяра и всяко залитане носи със себе си и своите негативи🙂 А що се отнася до мен, аз изневярата не я измервам само в сексуално отношение.. но това е и към темата за доверието. Наскоро се запознах с едно семейство, коетонаистина много ме впечатли. Жената залитнала по друг, но мисля,че не са стигнали до край, но се влюбила. Мъжът й разбира и какво става. Ядосва се, обаче те двамата се познават много, много добре и са повече отприятели. Грабват се и отиват на семеен психолог. И бам, сега карат втора любов. Така че разни хора, разни ситуации, а понякога, когато трябва да решиш на момента и имаш определен лимит от време.. все може както да спечелиш, така и да сгафиш, човешко е. Понякога човек трабвя да мине през тръните, за да познае щастието, понякога тръните са необходими и също в това вярвам. Особено, когато човек има какво да учи и не е достатъчно завършен.. ама пак смених темата … иххих, ма в какви размисли ме хвърляш, то направо …

  11. anyminute Says:

    „Влюбен си в приятелката си, ама наистина я обичаш и го знаеш и го усещаш и така нататък. Та знаеш, че тя не те обича, но си държи на теб. Та в един момент тя е бременна от теб. И ти не би ли опитал да я спечелиш и да искаш да опитате пак да сте заедно? Ако ти вярваш в тази връзка и жената, която обичаш чака твоето дете? Би ли я подновил?“ – Още в момента, когато разбера, че тя не изпитва същите чувства към мен бих прекратил връзката независимо, че съм влюбен! Защото една такава връзка би била много егоистична спрямо двамата и при всички случай ще завърши с раздяла. Разбира се, че ще си поема отговорноста за детето ако жената реши да го задържи, дори бих взел да го гледам все пак ще си е мое. Но това не означава да се съберем отново. Една такава връзка е по добре да се прекрати в самото начало, а не да се чака момента, когато и тя ще се влюби в някой друг, а тогава какво правим?

  12. keklanka Says:

    Ами.. ти хубаво ще го прекратиш, ама никой не е казал, че жената като ще го задържи детето мисли да ти го дава да го гледаш🙂 Иначе начинът ти на мислене наистина е за адмирации, егоистична е такава връзка и за двамата. Защото ти като виждаш колебанието на приятелката ти вместо да се възползваш от това, вземаш правилното решение.. и все пак.. дано не ти се случи такъв избор.

  13. anyminute Says:

    Поне да го виждам по често. Все пак се предполага, че ще има и издръжка. Не можеш да си оставиш детето „голо и босо“. Дано не ми се налага. Защото в такива случаи, когато ти дойде на главата не се знае как ще се реагира въпреки, че си мислел по друг начин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: