Доверие

 

Според тълковният речник думата доверие означава вяра в добрите намерения на някого, в неговото благоразположение, в неговата порядъчност, съзнателност, професионализъм. По принцип всеки човек се е доверявал на някого. Предимно на роднини (мама, тати, брат, сестра, братовчеди), гаджето (съпруг или съпруга), близки приятели и колеги в работата. Но и много пъти това доверие е било губено (доверието трудно се печели и лесно се губи). Когато имаме доверие на някого ние му вярваме за всичко, че той ще ни подкрепи и помогне, когато имаме нужда и никога няма да ни излъже. Но понякога и това се случва . Тогава се замисляме дали вече да се доверяваме и има ли смисъл да го правим, след като все някой ще ни предаде и нарани. Смисленният отговор би трябвало да бъде не, не трябва да се доверяваме, но само на тези, които вече не заслужават, тези които са ни предали и излъгали. На тях вече им нямаме доверие и трябва да се докажат пред нас за да си го получат. Ако успеят тогава можем да се замислим да им простим, но щом веднъж са ни излъгали няма гаранция, че няма да го направят отново.

7 Отговора to “Доверие”

  1. anyminute Says:

    Много е лошо, когато загубиш доверието си в някой. Понякога можем да простим, понякога не. Надявам се сгрешилият да се покае и докаже, че може отново да му се има доверие, и ти да му простиш. Дори това да не стане не се предавай и не губи доверието си в останалите, защото те може и да го заслужават.

  2. albi Says:

    Аз лично много вярвах на доверието но вече не.Това естественно е до самия човек хората,които ме познават разчитат на мен и се доверяват.Незнам вече,но аз не вярвам ако може ще чакам да ме разубедят което ще е трудно…

  3. keklanka Says:

    Аз пък мисля,че умея да прощавам на другите, повече не мога да простя на себе си, че съм се излъгала в тях. Относно доверието и прошката, за мен са отделни. Мога да простя на някого, който ми е загубил доверието, но отново да му имам доверие – почти загубена кауза. Няма да му попреча в борбата да си възвърне предишното доверие, нито ще му скърша хатъра както се казва… ама успехът му е мисия немъзможна, въпреки че оставям по някоя вратичка, колкото да не се заричам. А и колкото и да е недоверчив и лъган човек според мен, колкото и да си мисли,че на никого не може да има доверие, все се появява някой, който да разбие това гадно вярване. Защото каквото и да си говорим е много подтискащо да си с такава нагласа и да вярваш, че повече на никого не може да повярваш ида се довериш. И аз пак да кажа, да се довериш, а не да оставиш себе си в дланите му… за мен има разлика, но за това някой друг път🙂

  4. anyminute Says:

    Значи си склонна да му простиш, но не и да простиш на себе си, заради това че си се излъгала в него. Все пак си си оставила вратичка и ако успее да ти докаже, че заслужава доверие би ли му вярвала и доверила отново? Какво имаш в предвид „да се довериш, а не да оставиш себе си в дланите му“? Как така ще му имаш доверие и в същият момент няма да можеш да разчиташ на него? Когато човек се доверява на някой той си мисли, че може да разчита на него, когато има нужда и му вярва.

  5. keklanka Says:

    Ами то си е направо мисия невъзможна да повярвам отново на човек, който по някакъв начин ме е накарал да се почувствам предадена. Едно е да имаш доверие на някого, друго е да се оставиш в ръцете му, след 2-3 грешки в тази посока ми се струва откровена глупост да се довериш на някого до такава степен, че да остенеш в ръцете му и да станеш зависим. Вярно, много съм недоверчива, но отдадеш ли се толкова на някого, че да зависиш от него той съзнателно или не ще те предаде и нарани. А мен когато ме боли ме боли, без значение съзнателно или не е причинена болката. За това е хубаво да имам доверие на някого, да знам,че мога да разчитам на него, но най-добре е да имам доверие на себе си, да разчитам на себе си и пак да имам една вратичка, че ако не получа странична помощ, няма да затъна. Макар идеята на доверието и вярата в хората всъщност май е да позволиш да ти помогнат.. много може да се разсъждава над това. За това по повод предишния пост, когато получа неочаквана помощ, без да съм я заслужила от непознат, без да съм се потрудила за нея напрааво се размазвам от умиление и очите ми яко светкат🙂 За това и една помощ да слезна от овтобуса може да е, ама за мен си означава много.. ама това е друга тема😉

  6. anyminute Says:

    Понякога и малките неща ни карат да се почувстваме по-добре! Надявам се винаги да има случайни добри хора, които при нужда да ни помогнат.

  7. keklanka Says:

    За мен означава страшно много именно тази малката и непринудена помощ от някой, който просто я дарява, ей така, защото това и на него му носи удоволствие🙂 И да перифразирам една приказка за совите – малките неща не са това, което са.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: