Почувства ли любовта през живота си?

 

Любов това е чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов. Склонност, пристрастие, предпочитание, привързаност към нещо. Любов към работата. Любов към музиката. Любов към природата.

През живота си понякога човек изпитва и една по различна любов в сравнение с тази към родителите си. Тя е към човек към който изпитваш чувства по различни от досега изпитваните, които чувства те карат преди всичко да си щаслив. А усещането понякога е доста странно. Получаваш сърцебиене, гърлото ти пресъхва, краката се подкосяват, понякога ставаш доста разсеян, а понякога усещаш как нещата около теб се забавят когато си с въпросният човек. Това усещане е несравнимо и хората които са го изпитвали поне веднъж в живота си знаят това. В много от случаите тази любов е не споделена, но какво да се прави такъв е живота. Аз съм изпитвал това чувство цели три пъти до сега и никога няма да забравя Марина, Ива и Надя. За някои може да стори много за други малко. В два от случаите прерастна в сериозни връзки. Третият път нямах възможноста да се докажа, момичето избяга зад граница да учи, но пак ще кажа такъв е живота. Имал съм връзки в които не съм бил влюбен, които са изглеждали пусти и празни, несериозни, може би и загуба на време, краткотрайни. При тях винаги някой бива излъган защото е бил влюбен, а не получава същите чувства. Понякога само привързаност и разбирателство не е достатъчно и човек се чувства потиснат и тъжен. Тогава се сеща за чувствата които е изпитвал и все повече му липсват, а вие почувствахте ли любовта през живота си?

10 Отговора to “Почувства ли любовта през живота си?”

  1. keklanka Says:

    Аз вече не съм сигурна почувствала ли съм я… повечето ми любови са били все някакви такива … в началото почват безда съм влюбена, а после до такава степен свиквам с човека и се привързвам към него,че той оставя следа в сърцето ми.. ама не съм се влюбвала. Може би в ученическите си години имах един обект, който доста позаглеждах.. но и до днес не сме говорили🙂 А с човекът, който се оказа татко на детето ми.. в него май бях влюбена, поне първата седмица от как се запознахме летяхме меко казано. После се наложи да тупна.. след тази една седмица.. а ето ни вече две години, макал и тъкмо разделени. Това между другото ми е най-дългата връзка изобщо и до днес честно казано не вярвам как бих издържала примерно 20 години😀 Струва ми се невъзможно, сегурно защото съм доста противоречива личност. Романтична съм до спукване и в същото време съм тъпкана със скептицизъм и ирония именно към тази лИбофф

  2. anyminute Says:

    Аз мисля, че жените са по-влюбчиви от мъжете. Но може би жените понякога бъркат това чувство с желанието за имтимност и усещането, което изпитват, когато някой има обръща внимание. В много случаи жените, които не са намерили (срещнали) любовта се примиряват с това, вместо да продължат да я търсят.

  3. keklanka Says:

    Аааабе.. да не си кривя душата, аз съм такъв тип,че този, с който съм трябва непрекъснато да ми обръща внимание, като не съм център на внимание за мъжа до мен, както той е за мен… ма много дразни бе! А аз пък много съм чувствителна на тази тема и хващам отклоненията още в зародиш.. хващах де🙂 Иначе съм съгласна с объркването и илюзията.. и с това,че престават да търсят. И за примирението съм съгласна, но понякога жените имат такива принципи, които никое примирение не може да примири. При мен например това се оказа детето ми. Бях готова, дори се бях почти примирила със съдбата си, но с тази на детето си не пощях да се примиря… ей там от примирението нема нужда. Относно любовта, аз лично не вярвам в нея, не и че на мен ми е писана. Много повече за мен означава любовта към детето и тази към истинските приятели. И сега имам един много добър приятел, който преди време поиска и нещо повече.. е аз толкова много го обичах и обичам, че такова нещо не пожелах да му причиня🙂 Аз не само,че не вярвам в любовта, но и трудно мога да повярвам,че някой я изпитва към мен, по-скоро си мисля,че нещо иска да ме прецака…
    Абе няма ли държавата най-сетне да си изпрати жителите на психолог… гледай ти как сме я закъсали🙂

  4. anyminute Says:

    Този твой приятел само по приятелски ли го обичаш или има и нещо повече от твоя страна? И защо трудно можеш да повярваш, че някой изпитва чувства към теб? И кое е това нещо, което си мислиш, че иска да те „прецака“? Не трябва да се отказваме от любовта все пак не се знае, кога ще я срещнем. Пожелавам ти да е скоро!

  5. keklanka Says:

    Ами да, мисля, че само приятелски го обичам и този тип обич я поставям по-високо от прословутата любов. И сближа ли се много с някой не обичам да го слягам в графа къв връзка от тип „my love“. Приемам враждебно опитите на някого да се приближи към мен, защото до голяма степен това е свързано с изисквания да ме притежават, да ми се налагат, да неме оставят да си дишам, едва ли не искат мен. Хората сме егоисти в това отношение. Аз обичам да давам и то много да давам, но не и да го изискват от мен, щото тогава едни червеи почват да ме ядат… А аз също изисквам, но е тогава, когато видя, че няма ответност на моето даване.
    Относно отказването от любовта… знам го живота какви майтапи си прави с нас, често и не особено весели. И аз ти пожелавам да я срещнеш четвъртата любов и да се застопорите🙂 Четири и две са ми любими числа :)Хе-хе, сега се сещам, че беба е родена на 24 число.

  6. RMPG Says:

    Почувствах я, сега я чакам пак…🙂

  7. deni4ero Says:

    все още съм в нея …

  8. albi Says:

    Усещането, че човек е влюбен е идеално. Тръпката, която се изпитва с любимия човек. Но накрая всичко се разваля и незнам вече и не вярвам…

  9. фил Says:

    keklanka
    Значи ти даваш и не изискваш, чак когато видип, че не дават изискваш.
    А замилала ли си се, че даваш нещо на човека срещу теб и той не го иска, а му липсва нещо котето не му даваш и той се опитва да го изиска.

  10. Svetlana Sieber Says:

    Keklanka вие .. хем обичате пък да не давате нищо ..обичайте без да мислите какво давате и какви очаквания имат към вас. Имате дете! Стегнете се! И него ли искате да научите да е като вас?!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: