Съботен сън

 

Събота. Все още спя. Усещам хладния пясък разхождайки се по брега. Усещам как вълните се блъскат в глезените ми от време на време и ме пръскат. Усещам как в ранни зори слънцето се опитва да се пребори с пухкавите облачета по небето. Усещам как няма никой наоколо и е много спокойно и тихо. Няма ги и рибарите на кея. Няма ги и сутрешните лодки. Няма ги чайките и гларусите в небето. Няма ги…В далечината забелязвам мъничко петънце, което все повече нараства с приближаването ми. Докато в един момент виждам гръбчето на седнало човече. Минавам покрай него без да се обръщам и в един момент чувам нежен глас да произнася “Хей”. Прозвучава ми познато. Обръщам се, но няма никой. Има само пясък, вълни и небе…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: