Ще помогнем ли на непознат?

 

Наскоро с две мои колежки решихме през обедната почивка да отидем до близкия китайски ресторант. На връщане, както си вървяхме по тротоара забелязахме, че има много хора, и всеки бързаше за някъде. В далечината сред тълпата ми се стори, че виждам как някой в еднин момент е прав а в следващият не се вижда. Приближихме се и видяхме как хората заобикалят нещо, а това нещо беше възрастна жена полегнала на тротоара. Спряхме се, помогнахме и да стане и я пренесохме до близка пейка. Бабето беше скромно облечено, но с новички и чисти дрехи, не приличаше на клошарка, и стискаше в ръцете си телефон. За хората, които я подминаваха тя сякаш беше нещо нормално и част от тротоарната настилка.  Тя се посъвзе и ни разказа какво се е случило. Завела внучето до училище и на връщане и станало лошо. Сетила се, че си е забравила лекарството за високо кръвно, опитала се да звънне на сина си, но не можела да набере защото ваучерът и бил свършил. Много се уплашила, когато и се завило свят и легнала на земята, а никой не и помогнал. Изпратих едната колежка за лекарството, а другата за минерална вода и се заех с търсенето на сина и. Взех номера от нейния телефон и се обадих от моя. Обясних на бързо каква е ситуацията, а мъжът доста се стресира и каза, че веднага ще дойде. Колежките се върнаха и дадохме на бабето нужното и лекарство. Веднага след това и сина и пристигна с колата. Беше доста угрижен, но се успокои, когато видя, че майка му  е жива и здрава. Поговорихме малко, благодари ни и се качиха в колата. На другият ден още сутринта същият господин дойде в офиса ни и носеше кола, сок, сладки, шоколадови бомбони, а също и кекс с какао и пудра захар, и питка със сирене, и мед лично приготвени от бабето рано сутринта. Разказа ни, колко е важна тя за него и колко му е помагала през годините, и ни благодари още веднъж.